На 2 км северно от село Беден се намират останките от средновековна крепост, построена преди IX век като част от Родопската крепостна система за защита, наред с Асеновата крепост, Турлата и Градището. Крепостта се е издигала на висок връх („Сухият връх“, 1432 м) откъдето има великолепна гледка към връх Перелик, долините на Въча и Широколъшка река, към Девинска и Баташка планина и ридовете Мурсалица и Чернатица. Укреплението е изпълнявало функции по охрана на околните селища и следене на пътищата, минаващи през Западните Родопи.
Крепостта Беаднос е имала форма на неправилен четириъгълник с размери на стените 50×20 метра, което навежда на мисълта, че е била основно феодален замък, а не отбранително съоръжение. Била е обградена с два реда крепостни стени, вътрешната е била каменна, а външната от боров гредоред.
Във византийски документи от XIV век, Йоан Кантакузин споменава крепостта Беаднос сред деветте родопски крепости, които императрица Анна Савойска предава на българския цар Иван Александър, в знак на благодарност за обещаната от него подкрепа за императрицата в разгорялата се гражданска война между нея и Йоан Кантакузин (който е бил доверен съветник на покойния ѝ съпруг).
Крепостта Беаднос е важна част от историята на Западни Родопи, но поради липса на средства за нейното реставриране и експониране, към настоящия момент, обектът е консервиран, но ако решите да се разходите до Сухия връх, на който се издигала крепостта, може да срещнете сърни и елени. Чистят въздух и красивите гледки си заслужават изкачването.
Повече снимки от Западни Родопи ще намерите тук.
