Със своята сурова и същевременно мека природа – редуващи се остри скали, зъбери и ждрела, и заоблени била и пасища, буйни и спокойни води, вековни зелени гори и тучни ливади – туристически регион Западни Родопи пленява сърцата на туристите. Чистият планински въздух омайва с аромата на брациговски рози, диви цветя и лековити билки. Горските ягоди по планинските поляни са като малки сърчица, които кротко ви уговарят да се върнете отново, и отново, и отново! Невъзможно е за няколко дни да се обходи целият регион, нито да се види всичко забележително и интересно, пък и за всеки интересни са различни неща, но безспорно сред най-удивителните забележителности в туристически регион Западни Родопи се нареждат следните:
Бекови скали
Изкачите ли се на Бекови скали, пред погледа Ви се разкрива омайващата гледка на красивите ридове на Западни Родопи, застлани с вековни гори и сред тях искрящите води на язовир „Въча“. Въздухът е чист и свеж, а на скалите са поставени пейки за почивка на туристите. До Бекови скали се стига по удобен път от с. Равногор. Жителите на селото са отзивчиви и любезни, и ще Ви упътят с удоволствие. Село Равногор се намира на 1340 м.н.в., землището му е населявано още по времето на траките, за което свидетелстват множеството тракийски могили около селото. Повече снимки от Западни Родопи ще намерите тук.Прочети още
Буйновско ждрело
Най-дългото ждрело в България Във високите мраморни скали между селата Ягодина и Тешел в Западни Родопи, Буйновска река е издълбала живописното Буйновско ждрело. То е най-дългото ждрело в България (около 10 км) и е изключително красиво, но е и много тясно – на места отвесните му брегове почти се допират, а пътят, който минава в основата на скалите е еднолентов с насрещно движение и не се препоръчва за нервни шофьори. Част от неповторимия карстов комплекс на Буйновското ждрело е и Ягодинската пещера, а освен нея в региона има повече от 35 пещери. Ждрелото е известно с разнообразието на животински и растителни видове. Обявено е за природна забележителност и е включено в 100-те Национални туристически обекти на РБългария. (Печатът се намира в Ягодинската пещера). Наблизо се намират водопадът – Пръскалото и красив скален мост, издълбан от течението на реката Великолепна гледка към Буйновското ждрело се открива от панорамната площадка „Орлово око”. Металната площадка е изградена на връх Свети Илия на височина 1563 м. и е единствената по рода си в България, а на 600 м под нея се вие живописният пролом на Буйновска река. Отгоре, при хубаво време, могат да се видят целите Родопи и съседните планини. Повече снимки от Западни Родопи ще намерите тук.Прочети още
Връх Виденица/Гьозтепе
Най-високият връх в регион Западни Родопи е Виденица (Гьозтепе) – 1652 м. Името на върха идва в превод от турски език “гьоз” очи , “тепе”- връх и при ясно време от него се вижда Бяло море. Древна легенда разказва, че там е имало светилище на бог Дионис, подобно на това в Делфи. Предполага се, че е посещавано от Александър Македонски. Смята се, че в региона на връх Виденица са живели сатрите, които са били горди и свободолюбиви, а жреческият род беси от това племе е извършвал ритуалите си именно на този връх. Категорични доказателства за това дали именно това е родопското светилище, второ по значимост след Делфийското, не са открити, а и много места в Родопите претендират за славата точно на това светилище на Дионис. Едно е сигурно – струва си да се изкачите на върха и да погледнете от там. Разкриват се удивителни гледки, които ще зарадват всеки пътешественик. На северозапад се открива гледка към с. Змеица, община Доспат. На юг – към с. Буйново, община Борино. По пътя до върха минавате през чудесни гори и поляни с цветя. Въздухът трепти от чистота и свежест. А ако времето е ясно, може да видите дори Бяло море. При разкопки в Западните Родопи в района на върха е открита мраморна глава на римската императрица Юлия Паула, съпруга на император Елагабал. Находката е на археолози от експедицията “Родопи 2002 – Храмът на Дионис” с ръководител д-р Костадин Костов, директор на Археологическия музей в Пловдив. Повече снимки от Западни Родопи ще намерите тук.Прочети още
Вълчи камък
Вълчи камък е известна местност в Западни Родопи, популярна сред туристите, обичащи приключенията. Местността е разположена североизточно от село Гьоврен, на около 1600 м. надморска височина, в окарстените мрамори и гнайси на рида Чамлия, ограден от реките Мугленска (Тенесдере) и Чаирдере, в близост до резерват „Казаните”, който е създаден за опазването на смесена гора от бяла ела (Abies alba), черен бор (Pinus nigra), бял бор (Pinus Sylvestris), бук (Fagus), смърч (Picea) и други видове. Името Вълчи камък идва от легендата за вълците, които се събирали над селото и виели, за да го предупредят, ако предстои земетресение. От Вълчи камък се открива великолепна гледка към „опашката” на Триградското ждрело, което започва на 1,5 км северно от с. Триград и продължава на север към с. Гьоврен в продължение на около 7 км по течението на река Триградска. Около с. Гьоврен ждрелото е вече доста по-широко, мраморните склонове са осеяни с разнообразни карстови форми, а на места са покрити със смърчови и елови гори. До Вълчи камък се стига с високопроходим автомобил по черни коларски пътища, през красиви гори и поляни. Преходът струва 10 лв. на човек, началната точка е от разклона за с. Гьоврен по пътя между гр. Девин и с. Триград. При ясно време от своеобразната кула, изградена от местното туристическо сдружение се открива великолепна гледка към съседните села и планински върхове. Вижда се дори Пирин планина. Село Гьоврен е известно със стабилната си икономика и ниска безработица. В селото работят няколко шивашки цеха, които заедно с картофопроизводството, дърводобива и дървообработването осигуряват поминъка на местното население. В последните години млади предприемачи от селото осъзнават и неговия туристически потенциал, и работят активно за развитието на туризма. Предимство за с. Гьоврен е близостта до известни обекти като пещерите „Дяволското гърло” и „Ягодинска пещера”, и защитените местности „Буйновско ждрело” и „Триградско ждрело”, които са най-красивите и внушителни ждрела у нас. Информация относно организирането на посещения до Вълчи камък можете да получите на телефон 0877 664 401. Повече снимки от Западни Родопи ще намерите тук.Прочети още
Екопътека Струилица-Калето-Лъката
По поречието на река Девинска в Западни Родопи е изградена атрактивна екопътека, любимо място за разходка на туристите и жителите на град Девин и областта. Екопътеката започва от местността Струилица, известна с терапевтичните си басейни с топла минерална вода, и се вие край живописните меандри на реката. На места са изградени метални мостчета, които дават възможност да се върви край реката, към изворите й. Всъщност, поречието на река Девинска е защитена местност – в нея е забранено паленето на огън, освен на определените за това места, голите сечи, строителството и разселването на неместни растителни и животински видове. Общата площ на защитената територия е 1367 дка. В ЗМ „Поречието на река Девинска“ е изградена зона за риболов на балканска пъстърва с дължина около 3 км, поддържана от ДЛС „Извора“. Имайте предвид, че риболовът е платен, заплаща се такса от 40 лв/човек за целия ден. Таксата се заплаща в административната сграда на ДЛС „Извора“, която се намира в началото на гр. Девин, на ул. „Освобождение“ №18. Методът на риболов е „хвани-пусни“, но ако риболовецът желае, може да задържи до 10 бр. стандартни риби. Ползва се една пръчка за риболов. С приходите от риболовния туризъм се покриват част от разходите за поддържането на екопътеката, която на места е изградена от висящи мостове, нуждаещи се от постоянни ремонти с оглед осигуряване безопасността на посетителите, както и почистване на отпадъците оставени от туристите. Ежегодно стопанството разселва в реката зарибителен материал от балканска пъстърва. За повече информация относно риболова в защитената местност се обадете на телефони 03041 23-93; 03041 22-30 или посетете www.dls-izvora.com. По поречието на реката са запазени местообитания на видрата и на дивата коза, а по скалите наоколо растат Родопският силивряк (Haberlea rhodopensis Friv.), Родопската горска майка (Lathrea rhodopea Dingl.), Вълнестата камбанка (Campanula lanata Friv.), Снежното кокиче (Galanthus nivalis L.) и др. Изградени са кътове за отдих край реката. От основната пътека, вдясно, се отклонява друга по-кратка екопътека, която води до красивия водопад Самодивско пръскало. Тази пътека е изградена от туристическо дружество „Орфей – 1970 г.“ гр. Девин. Водопадът е изключително красив и си заслужава да се отклоните от основната пътека – пътят до него отнема около 30 минути. Общата дължина на основната екопътека Струилица-Калето-Лъката е около 4 км. Нетрениран турист я изминава средно за около 2-3 часа в двете посоки. Пътеката води до местността Лъката, в която е съществувало средновековно селище. Днес местността представлява обширна поляна, обградена от красиви върхове. На 800 метра от поляната, нагоре и назад по склона на планината, се намират останките от прочутата родопска крепост…Прочети още
Караджа дере
Защитената местност Караджа дере е с площ около 1000 хектара, разположена е в близост до гр. Доспат и с. Късак. Обявена е през 2008 г. с цел опазване на местообитанията на редки и защитени растителни и животински видове по поречието на река Сърнена и прилежащите ѝ територии. Сред защитените видове са балканска паламида (Doronicum austriacum Jack), зеленоцветен напръстник (Digitalis viridiflora Lind), родопска горска майка (Lathrea rhodopea Dingler), планинска дилянка (Valeriana Montana L.), сойка (Garrulus glandarius), черен кълвач (Dryocopus martius), червеногърба сврачка (Lanius collurio), черен синигер (Parus ater), голям пъстър кълвач (Dendrocopus major), обикновена кръсточовка (Loxia curvirostra), видра (Lutra lutra), европейска блатна костенурка (Emys orbicularis), жаба дървесница (Hylla arborea), глухар (Tetrao urogallus) и др. Чрез програмата за малки проекти на Глобалния екологичен фонд в ЗМ Караджа дере е финансиран проект за опазване на световно значим вид – Видра (Lutra lutra), по който са реализирани мерки за разселване на вида. Изградени са над 3 км. речни течения с възстановени местообитания чрез завиряване и зарибяване, и за първи път е реализирана практиката за улов на видрите от конфликтните територии (около язовир Доспат) и разселването им в изградените местообитания по реката. По проекта е изграден природозащитен информационен център в ЗМ Караджа дере, закупен е и плаващ природозащитен информационен център за язовир Доспат. Обособен е също така и дендрологичен маршрут за любителите на екотуризъм. Повече снимки от Западни Родопи ще намерите тук.Прочети още
Крепост Беаднос
На 2 км северно от село Беден се намират останките от средновековна крепост, построена преди IX век като част от Родопската крепостна система за защита, наред с Асеновата крепост, Турлата и Градището. Крепостта се е издигала на висок връх („Сухият връх“, 1432 м) откъдето има великолепна гледка към връх Перелик, долините на Въча и Широколъшка река, към Девинска и Баташка планина и ридовете Мурсалица и Чернатица. Укреплението е изпълнявало функции по охрана на околните селища и следене на пътищата, минаващи през Западните Родопи. Крепостта Беаднос е имала форма на неправилен четириъгълник с размери на стените 50×20 метра, което навежда на мисълта, че е била основно феодален замък, а не отбранително съоръжение. Била е обградена с два реда крепостни стени, вътрешната е била каменна, а външната от боров гредоред. Във византийски документи от XIV век, Йоан Кантакузин споменава крепостта Беаднос сред деветте родопски крепости, които императрица Анна Савойска предава на българския цар Иван Александър, в знак на благодарност за обещаната от него подкрепа за императрицата в разгорялата се гражданска война между нея и Йоан Кантакузин (който е бил доверен съветник на покойния ѝ съпруг). Крепостта Беаднос е важна част от историята на Западни Родопи, но поради липса на средства за нейното реставриране и експониране, към настоящия момент, обектът е консервиран, но ако решите да се разходите до Сухия връх, на който се издигала крепостта, може да срещнете сърни и елени. Чистят въздух и красивите гледки си заслужават изкачването. Повече снимки от Западни Родопи ще намерите тук.Прочети още
Орлово око
Панорамната площадка „Орлово око“ е любима туристическа атракция в регион Западни Родопи. Съоръжението е изградено, за да могат туристите да се насладят на великолепните гледки към Буйновското ждрело, ридовете на Родопите и дори Рила и Пирин. Панорамната площадка „Орлово око“ е изградена на връх Свети Илия, на височина 1563 м. и е единствената по рода си в България. Конструкцията е мощна и здрава, проектирана, да издържа до 3 тона товар. Тя дава възможност да се почувствате като птица – и да погледнете планината от високо. До площадката се стига по планинска пътека или с високопроходим автомобил. Пред входа на Ягодинската пещера може да се качите на такъв автомобил – таксата е 10 лв на човек при 6 пътника. Панорамната площадка „Орлово око“ е изградена през 2009 г. от туристическо дружество „Родопея“ – с. Ягодина със средства, събрани от входните такси на Ягодинската пещера. Повече снимки от Западни Родопи ще намерите тук.Прочети още
Пещера Дяволското гърло
Най-високият подземен водопад на Балканите – 42 м Дяволското гърло е пропастна пещера, която привлича туристите с тайнствената си красота, ревящата стихия на подземния водопад (най-високия на Балканите), образуван от падащите в 42 м. пропаст води на река Триградска, както и с множеството легенди, които разпалват въображението. Пещерата е част от уникалния карст на Триградското ждрело, намира се на 1,8 км северно от село Триград и на 17 км южно от град Девин. Наречена е Дяволското гърло, защото както разказват местните хора – нищо, попаднало в подземния лабиринт на пещерата, не излиза от там. Според легендите, именно през Дяволското гърло Орфей проникнал в подземното царство на Хадес, за да спаси своята любима Евридика. Любовта му затрогнала Хадес и той им разрешил да излязат от подземното царство, при условие, че Орфей не се обръща назад. Но минавайки през бучащата зала, той вече не чувал стъпките на Евридика, уплашил се и се обърнал. Тялото на Евридика се вкаменило, а душата ѝ се върнала в подземното царство. В пещерата се влиза само с екскурзовод, тя е част от 100-те национални туристически обекта. Туристическият маршрут започва от специална галерия, водеща към огромната зала с водопада, която е наречена Бучаща зала, поради оглушителния рев на падащата вода. Удивителното е, че туристите могат да слязат покрай водопада по специално изградени стъпала, обезопасени с предпазни парапети, и да наблюдават буйния кипеж на водата. Друг интересен факт е, че след около 400 м от входа на Дяволското гърло, водите на река Триградска изведнъж изчезват – попадат в сифон с дължина около 150 м, а след него по нова галерия подземната река напуска пещерата, преминава през друга пещера и се появява на повърхността. Една от любимите атракции за туристите е снимката с дявола в пещерата. Работно време: Без почивен ден. От м. май до м. септември: 9.00 – 18.00 часа; От м. октомври до м. април: 10.00 – 17.00 часа; За контакти: 0890 22 25 15. Повече снимки от Западни Родопи ще намерите тук.Прочети още
Равногорски тракийски могили
Най-голямата куполна тракийска гробница в България е открита случайно при разораването на картофен блок през ноември 1986 г. в местността ”Чемериката” край с. Равногор. След това откритие, през август 1987 г. в района на селото започват археологически разкопки под ръководството на ст.н.с. Георги Китов (1943-2008 г.). Разкрити са 20 гробници, строени в периода ІV-ІІ в. пр.н.е. В една от могилите е намерено Равногорското съкровище, представляващо девет предмета, част от украса за конска амуниция – юзда, начелник и седем кръгли апликации. На шестте от тях, групирани по двойки (използвани за набузници от двете страни на конската глава) са изобразени бюстове на богините Атина, Артемида и Нике. Богинята Атина е изобразена с шлем, щит и копие. На седмата апликация (поставяна на гърдите на коня) е изобразено крилато тракийско божество с венец на главата. Предметите са с висока художествена стойност, изработени от сребро и покрити с позлата. Равногорското тракийско съкровище се съхранява в Регионален исторически музей – гр. Пазарджик, когато не е на обиколка по света (представяно е в Белгия, Германия, Франция, Швейцария, САЩ и Япония). Равногорското съкровище ще бъде част от българските тракийски съкровища, които ще бъдат представени в Лувъра през април 2015 г. Повече снимки от Западни Родопи ще намерите тук.Прочети още
Резерват Кастракли
Местността Кастракли в Западни Родопи е обявена за природен резерват още през 1968 г., за да се опазят реликтни съобщества от черен бор на възраст повече от 200 години и красивият пейзаж. Резерватът се намира в землището на село Борино, на 20 км от гр. Девин и обхваща стръмното дефиле на река Кастраклийска, над чиито брегове се извисяват вековните борове. В резервата се срещат още и букови и габърови дървета. Релефът е стръмен, пресечен, с почти 400 м. денивелация между най-ниската и най-високата точка, съответно 900 и 1290 м. Природен резерват Кастракли впечатлява с разнообразието на растителни видове – повече от 330 висши растения, сред които множество редки и ендемични видове (вкл. диви орхидеи), както и много лечебни растения. В резервата са АБСОЛЮТНО ЗАБРАНЕНИ: паша на добитък, сечи, бране на цветя, събиране на билки, палене на огън, лов, риболов и вдигане на шум – пеене, крещене, силна музика! В местността е изграден малък язовир с водна площ 35 дка, дълбочина 18 м, който се пълни от подводен извор и представлява своеобразна туристическа атракция. В резервата са установени повече от 450 вида пеперуди, изгражда се природен център, в който ще бъде обособен специален кът – Музей на пеперудата. Площта на резервата е около 130 хектара, предпочитана за разходка от туристите е и красивата поляна Кастракли, от нея по планински пътеки може да се продължи до хижа „Орфей“ и до Кемеровия мост. Повече снимки от Западни Родопи ще намерите тук.Прочети още
Водопад Самодивско пръскало
Красивият водопад Самодивско пръскало се намира в Западни Родопи, местност Струилица, която е любимо място за отдих на жителите и гостите на гр. Девин с изградените в нея открити плувни басейни /терапевтичен басейн, парна баня, сауна и джакузи/. Водопадът е сред най-високите в Родопите, водата пада от около 40-50 метра по отвесни скали и се влива в река Девинска. До водопада Самодивско пръскало се достига по специална обозначена екопътека, създадена от туристическо дружество „Орфей“ – 1970 г. гр. Девин, с приходи от пещерата „Дяволското гърло“. Пътеката се отклонява вдясно от основната екопътека „Струлица-Калето–Лъката“, изградена, за да улесни достъпа до защитената местност „Поречието на река Девинска“, в която е изградена и зона за риболовен туризъм с дължина 3 км. Пътеката „Струлица-Калето–Лъката“ е изключително атрактивна и включва метални мостове, стълби и места за отдих. В местността „Калето” се намират развалините на стара българска крепост от VІ-ХІІІ век, а в местността „Лъката” е установено средновековно селище. И двата обекта са със статут на паметници с местно значение и са под специална закрила. Повече снимки от Западни Родопи ще намерите тук.Прочети още
Скалето
Скалното образувание „Скалето” се намира на около 1,5 км западно от село Црънча (община Доспат). Интересно е с това, че е било използвано като светилище още през късната Бронзова епоха и през Желязната епоха. Землището на селото е осеяно с тракийски и римски могили, запазен е стар тракийски и римски път, свързвал населеното място с Беломорието. След аматьорски археологически проучвания на местни учители през 50-те години са разкрити скелетни погребения с инвентар главно от глинени съдове. При обхождания на обекта са открити материали от средновековието. До местността може да се достигне пеш или с джип по пътя от с. Црънча за с. Ваклиново. Гледката от Скалето към зеленото море на Родопите е пленителна. Повече снимки от Западни Родопи ще намерите тук.Прочети още
Слонът
Скалният феномен „Слонът“ се намира на брега на Широколъшка река, на около 4 км от град Девин и в близост до кв. Настан, по пътя за гр. Смолян. Разположен е в Широколъшката разломна зона, която има водеща роля в образуването на Триградксия карст и Триградския пещерен район, който е втори по големина в Родопите. В близост се намират най-големите карстови извори в района – при кв. Настан и с. Беден, излизащи на повърхността на границата между окарстените мрамори и неокарстяващите се протерозойски скали под тях. Край реката природата е изваяла причудлива скална фигура, която удивително прилича на слон – удълженото тяло на скалата завършва с хобот, и сякаш се усмихва на туристите, спрели да го погледат. През 2013 г. по европейски проект на МИРГ „Високи Западни Родопи – Батак, Девин и Доспат” край това интересно скално образувание е изграден кът за риболов, отдих и наблюдение. Мястото включва паркинг и беседка с камина. На паркинга са поставени кошчета, в които посетителите да събират своите отпадъци и да не замърсяват природата. За улеснение на достъпа до реката за туристите и запалените рибари пък са изградени стълбички от природни материали. Край реката е оформена алея и са поставени пейки за риболовците. Повече снимки от Западни Родопи ще намерите тук.Прочети още
Триградско ждрело
По поречието на река Триградска в туристически регион Западни Родопи, по пътя Девин – Триград, на 1,5 км. преди селото, е разположено впечатляващото с красотата си Триградско ждрело. То представлява дълбок пролом по течението на р. Триградска, дълбан от нея в продължение на милиони години. Впечатляваща е гледката на величествените отвесни скали, върху които на места растат смърчове и борове. Варовитите скали на ждрелото са сред най-богатите местообитания на ендемични, редки и реликтни растителни видове в България. Също така, тук гнездят и много редки птици – като скалната зидарка, различни хищни птици, кълвачи и други представители на уникалното биоразнообразие на Западни Родопи. Пътят, водещ до с. Триград по протежение на ждрелото, се вие край реката и е еднолентов, на места изсечен в самите скали. Част от необикновения карст на Триградското ждрело е и пещерата Дяволското гърло. Пред нейния вход всяко лято завършва факелното шествие на фестивала Орфически мистерии. Още снимки от Западни Родопи ще намерите тук.Прочети още
Харамийска пещера
Харамийска пещера е предпочитан обект за приключенски туризъм в Западни Родопи. Тя е проходна пещера и предлага екстремно изживяване и преодоляване на обичайните човешки страхове – от високо, тясно, тъмно. За влизане в пещерата са необходими алпийско и спелеоложко оборудване, което се подсигурява от опитните водачи от пещерен клуб „Силивряк” – Триград. В пещерата се влиза след предварително записване. Допускат се деца над 5 години с придружител. Харамийската пещера се намира близо до с. Триград, община Девин. Тя е част от Триградския пещерен район, който обхваща дебели протерозойски мрамори в горното течение на реките Въча, Буйновска, Триградска, Мугленска и Широкалъшка. До входа на пещерата се стига по тясна пътечка, която тръгва от паркинга при пещерата Дяволското гърло и минава през красива борова гора. Харамийската пещера е съставена от две различни пещери, които са обединени от обширна пропаст. До входа се достига се след изкачване по 20-метрова отвесна стена, с необходимото осигуряване. След това се минава по наклонен възходящ участък, обезопасен с метално въже. В пещерата са открити останки от първобитни хора – техни макети, разположени в естествено осветената част в близост до входа, са една от атракциите в Харамийската пещера. Вътрешната част не е оборудвана със светлини, поради което е добре да сте оборудвани с челник. Във вътрешността на пещерата има няколко малки зали. Входът на една от тях е много тесен – преминава се пълзешком, поради което пък е добре да си носите подходящи дрехи, за които да не жалите, че са омазани с кал. Следва най-интересната и вълнуваща част на пещерата – спускане в 43-метровата пропаст към огромна зала, дъното на която е покрито с каменни блокове. Тази зала е естествено осветена от изхода на пещерата. От него пътеката се връща до паркинга при пещерата „Дяволското гърло”. Влизането в Харамийска пещера става след предварително записване. Повече информация можете да получите от планинските водачи: Емил Бразгов – 0888 314 658 Младен Хаджийски – 0899 982 511 Още снимки от Западни Родопи ще намерите тук.Прочети още
Чаирски езера
Чаирските езера представляват шест причудливи естествени свлачищни езера, които са разположени в едноименната защитена местност „Чаири”. Тя се намира на 19 км източно от с. Триград. Езерата са се запазили от кватернера, а близо до тях се намира и феноменът „Пияната гора“. Дървета в тази гора са наклонени в различни посоки, много са наполовина изкоренени, няма и един вертикален ствол, заради свличането на почвените слоеве. За улеснение на наблюдението на удивителната природа и удобство на туристите, в местността са построени мостчета и беседка.Прочети още
Червената скала
Гледката към Родопа планина от местността Червената скала е възхитителна, затова тя заема достойно място сред забележителностите на Западни Родопи. Червената скала се намира над село Равногор, близо до друга местна забележителност – Бекови скали. Освен с гледката, Червената скала е известна и с легендата, която идва от вековете на турското робство – две млади девойки се хвърлили от това мястото, за да запазят вярата си. Те сплели дългите си коси в една обща плитка и скочили в пропастта. Смелостта и вярата им будят възхищение и почит до наши дни. За удобство на туристите в местността Червената скала са поставени пейки за отдих сред тишината, чистия въздух и красотата на планината. Още снимки от Западни Родопи ще намерите тук.Прочети още
Ягодинската пещера
Разположена на десния бряг на Буйновска река и като част от Буйновското ждрело, Ягодинската пещера е сред най-посещаваните пещери в България. Намира се на 3 км от с. Ягодина. Общата дължина на галериите на пещерата е над осем километра и това я нарежда сред най-дългите у нас. В пещерата се влиза през специално направен вход към най-долния от нейните три етажа, който е благоустроен и осветен. Температурата в него е между 6 и 8 ° С целогодишно. До входа на пещерата е поставена паметна плоча на основателя на спелеологията в Средни Родопи – Димитър Райчев.Ягодинската пещера е част от 100-те национални туристически обекта. В някои от залите ѝ се провеждат множество тържествени церемонии – в Ритуалната зала, оборудвана с олтар, много влюбени сключват брак, а в т.нар. Новогодишна зала местните спелеолози посрещат Нова година. От тази зала започва туристическата обиколка на пещерата по маршрут с дължина около километър, който разкрива красив подземен свят, формиран в продължение на хиляди години – причина поради която е добре да помним, че не е редно да си чупим от сталактитите за спомен. В Ягодинската пещера са представени почти всички видове пещерни образувания – драперии, сталагмити, цевични сталактити, сталактони, леопардова кожа, пещерни бисери и много други. Освен с множеството красиви образувания и пещерните перли, единствени у нас, Ягодинската пещера е известна и с това, че е била обитавана от енеолита (каменно-медната епоха). Специална музейна експозиция разкрива откритите останки от жилище, керамични съдове, оръдия на труда, керамична пещ и др. Проучванията показват, че на това място са живели древни майстори-грънчари, които са добивали глината от вътрешността на пещерата и са изработвали различни изделия. Експозицията е оформена в естествения вход на пещерата, който е на около километър надолу по течението на Буйновска река, след изкуствения вход през който се правят туристическите посещения в благоустроения етаж на пещерата. Беседата трае около 20 минути и за нея се заплаща отделна такса. Тази експозиция се консервира и е затворена за посещения през есенно-зимния период. Ягодинската пещера е едно от важните места за опазване на популациите на прилепи у нас. През различните сезони в пещерата са регистрирани 11 вида, като 6 от тях са приоритетни за опазване в цяла Европа: Малък подковонос, Голям подковонос, Голям нощник, Остроух нощник, Дългоух нощник и Трицветен нощник. Работно време: От 9.00 – 16.00 часа, без почивен ден. Влизане на всеки кръгъл час, в 16.00 влиза последната група. За контакти: 0889 903 642. Още снимки от Западни Родопи ще намерите тук.Прочети още
Язовир Доспат
Разположен на 1200 метра надморска височина на територията на Западни Родопи, язовир Доспат е сред най-високо разположените язовири в България. По воден обем е на второ място в страната със своите 449 220 000 m3. Дължината на езерото е 18 км, средната широчина – 3 км, а средната дълбочина – 40 м. Водите на язовир Доспат се използват за добив на електрическа енергия, промишлено рибовъдство, спортен риболов и воден туризъм. Наред със стопанското си значение, той е и изключително подходяща база за развитие на спортен риболов и свързаните с него форми на туризъм. По крайбрежието му са изградени редица частни и ведомствени бази за отдих. Край язовир Доспат можете да лагерувате на палатка и да си подарите вълнуващи приключения, с цялата магия на туристически регион Западни Родопи. Повече снимки от Западни Родопи ще намерите тук.Прочети още
Язовир Цанков камък
Най-големият язовир, построен в България от средата на 80-те години насам, е „Цанков камък”. Освен мащабно хидротехническо съоръжение, той представлява и любима туристическа атракция в Западни Родопи, основно заради чудесните възможности за риболов и атрактивната разходка с лодка, която може да бъде организирана в язовира. Намира се до село Михалково и е част е от каскадата „Доспат-Въча”. Захранва се от реките Въча и Гашня, а обемът му е 111 хил. куб. метра вода. Бреговете на язовир „Цанков камък“ са много стръмни и трудно достъпни, надморската му височина е около 680 м. Водното огледало на язовира достига до гр.Девин, а дължината му е около 15 км. Освен водноелектрическа централа, язовир „Цанков камък“ е и важен туристически ресурс – вече се е превърнал в любима атракция на туристите, тъй като по него се предлагат разходки с лодка (за 1 или 3 часа) и самостоятелно наемане на водни колела. Лодките и водните колела са оборудвани със спасителни жилетки и отговарят на всички норми за безопасност. Разходка с лодка или водно колело се заявява предварително на телефон за резервации: 0885 25 27 37. Освен природолюбителски, предлагат се и риболовни излети по язовира. През пролетта на 2014 г., седмица преди да влезе в сила забраната за риболов, в язовира са пуснати около 15 000 малки шаранчета, произведени в стопанство „Три водици” – собственост на единствения у нас действащ Институт по рибовъдство и аквакултури. Дори през зимата майсторите риболовци се хвалят с добра слука на язовир „Цанков камък“. Повече снимки от Западни Родопи ще намерите тук.Прочети още
