Изкачите ли се на Бекови скали, пред погледа Ви се разкрива омайващата гледка на красивите ридове на Западни Родопи, застлани с вековни гори и сред тях искрящите води на язовир „Въча“.  Въздухът е чист и свеж, а на скалите са поставени пейки за почивка на туристите. До Бекови скали се стига по удобен път от с. Равногор. Жителите на селото са отзивчиви и любезни, и ще Ви упътят с удоволствие. Село Равногор се намира на 1340 м.н.в., землището му е населявано още по времето на траките, за което свидетелстват множеството тракийски могили около селото. Повече снимки от Западни Родопи ще...

Най-дългото ждрело в България Във високите мраморни скали между селата Ягодина и Тешел в Западни Родопи, Буйновска река е издълбала живописното Буйновско ждрело. То е най-дългото ждрело в България (около 10 км) и е изключително красиво, но е и много тясно – на места отвесните му брегове почти се допират, а пътят, който минава в основата на скалите е еднолентов с насрещно движение и не се препоръчва за нервни шофьори. Част от неповторимия карстов комплекс на   Буйновското ждрело е и Ягодинската пещера, а освен нея в региона има повече от 35 пещери.  Ждрелото е известно с разнообразието на животински и растителни видове. Обявено е за природна забележителност и е включено в 100-те Национални туристически обекти на РБългария. (Печатът се намира в Ягодинската пещера). Наблизо се намират водопадът – Пръскалото и красив скален мост, издълбан от течението на реката Великолепна гледка към Буйновското ждрело се открива от панорамната площадка „Орлово око”. Металната площадка е изградена на връх Свети Илия на височина 1563 м. и е единствената по рода си в България, а на 600 м под нея се вие живописният пролом на Буйновска река. Отгоре, при хубаво време, могат да се видят целите Родопи и съседните планини.  Повече снимки от Западни Родопи ще...

Най-високият връх в регион Западни Родопи е Виденица (Гьозтепе) – 1652 м. Името на върха идва в превод от турски език “гьоз” очи , “тепе”-  връх и при ясно време от него се вижда Бяло море. Древна легенда разказва, че там е имало светилище на бог Дионис, подобно на това в Делфи. Предполага се, че е посещавано от Александър Македонски. Смята се, че в региона на връх Виденица са живели сатрите, които са били горди и свободолюбиви, а жреческият род беси от това племе е извършвал ритуалите си именно на този връх. Категорични доказателства за това дали именно това е родопското светилище, второ по значимост след Делфийското, не са открити, а и много места в Родопите претендират за славата точно на това светилище на Дионис. Едно е сигурно – струва си да се изкачите на върха и да погледнете от там. Разкриват се удивителни гледки, които ще зарадват всеки пътешественик. На северозапад се открива гледка към с. Змеица, община Доспат. На юг – към с. Буйново, община Борино. По пътя до върха минавате през чудесни гори и поляни с цветя. Въздухът трепти от чистота и свежест. А ако времето е ясно, може да видите дори Бяло море. При разкопки в Западните Родопи в района на върха е открита мраморна глава на римската императрица Юлия Паула, съпруга на император Елагабал. Находката е на археолози от експедицията “Родопи 2002 – Храмът на Дионис” с ръководител д-р Костадин Костов, директор на Археологическия музей в Пловдив. Повече снимки от Западни Родопи ще...

Вълчи камък е известна местност в Западни Родопи, популярна сред туристите, обичащи приключенията. Местността е разположена североизточно от село Гьоврен, на около 1600 м. надморска височина, в окарстените мрамори и гнайси на рида Чамлия, ограден от реките Мугленска (Тенесдере) и Чаирдере, в близост до резерват „Казаните”, който е създаден за опазването на смесена гора от бяла ела (Abies alba), черен бор (Pinus nigra), бял бор (Pinus Sylvestris), бук (Fagus), смърч (Picea) и други видове. Името Вълчи камък идва от легендата за вълците, които се събирали над селото и виели, за да го предупредят, ако предстои земетресение. От Вълчи камък се открива великолепна гледка към „опашката” на Триградското ждрело, което започва на 1,5 км северно от с. Триград и продължава на север към с. Гьоврен в продължение на около 7 км по течението на река Триградска. Около с. Гьоврен ждрелото е вече доста по-широко, мраморните склонове са осеяни с разнообразни карстови форми, а на места са покрити със смърчови и елови гори. До Вълчи камък се стига с високопроходим автомобил по черни коларски пътища, през красиви гори и поляни. Преходът струва 10 лв. на човек, началната точка е от разклона за с. Гьоврен по пътя между гр. Девин и с. Триград. При ясно време от своеобразната кула, изградена от местното туристическо сдружение се открива великолепна гледка към съседните села и планински върхове. Вижда се дори Пирин планина. Село Гьоврен е известно със стабилната си икономика и ниска безработица. В селото работят няколко шивашки цеха, които заедно с картофопроизводството, дърводобива и дървообработването осигуряват поминъка на местното население. В последните години млади предприемачи от селото осъзнават и неговия туристически потенциал, и работят активно за развитието на туризма. Предимство за с. Гьоврен е близостта до известни обекти като пещерите „Дяволското гърло” и „Ягодинска пещера”, и защитените местности „Буйновско ждрело” и „Триградско ждрело”, които са най-красивите и внушителни ждрела у нас. Информация относно организирането на посещения до Вълчи камък можете да получите на телефон 0877 664 401. Повече снимки от Западни Родопи ще намерите...

По поречието на река Девинска в Западни Родопи е изградена атрактивна екопътека, любимо място за разходка на туристите и жителите на град Девин и областта. Екопътеката започва от местността Струилица, известна с терапевтичните си басейни с топла минерална вода, и се вие край живописните меандри на реката. На места са изградени метални мостчета, които дават възможност да се върви край реката, към изворите й. Всъщност, поречието на река Девинска е защитена местност – в нея е забранено паленето на огън, освен на определените за това места, голите сечи, строителството и разселването на неместни растителни и животински видове. Общата площ на защитената територия е 1367 дка. В ЗМ „Поречието на река Девинска“ е изградена зона за риболов на балканска пъстърва с дължина около 3 км, поддържана от ДЛС „Извора“. Имайте предвид, че риболовът е платен, заплаща се такса от 40 лв/човек за целия ден. Таксата се заплаща в административната сграда на ДЛС „Извора“, която се намира в началото на гр. Девин, на ул. „Освобождение“ №18. Методът на риболов е „хвани-пусни“, но ако риболовецът желае, може да задържи до 10 бр. стандартни риби. Ползва се една пръчка за риболов. С приходите от риболовния туризъм се покриват част от разходите за поддържането на екопътеката, която на места е изградена от висящи мостове, нуждаещи се от постоянни ремонти с оглед осигуряване безопасността на посетителите, както и почистване на отпадъците оставени от туристите. Ежегодно стопанството разселва в реката зарибителен материал от балканска пъстърва. За повече информация относно риболова в защитената местност се обадете на телефони 03041 23-93; 03041 22-30 или посетете www.dls-izvora.com. По поречието на реката са запазени местообитания на видрата и на дивата коза, а по скалите наоколо растат Родопският силивряк (Haberlea rhodopensis Friv.), Родопската горска майка (Lathrea rhodopea Dingl.), Вълнестата камбанка (Campanula lanata Friv.), Снежното кокиче (Galanthus nivalis L.) и др.  Изградени са кътове за отдих край реката.  От основната пътека, вдясно, се отклонява друга по-кратка екопътека, която води до красивия водопад Самодивско пръскало. Тази пътека е изградена от туристическо дружество „Орфей – 1970 г.“ гр. Девин.  Водопадът е изключително красив и си заслужава да се отклоните от основната пътека – пътят до него отнема около 30 минути. Общата дължина на основната екопътека Струилица-Калето-Лъката е около 4 км. Нетрениран турист я изминава средно за около 2-3 часа в двете посоки. Пътеката води до местността Лъката, в която е съществувало средновековно селище. Днес местността представлява обширна поляна, обградена от красиви върхове. На 800 метра от поляната, нагоре и назад по склона на планината, се намират останките от прочутата родопска крепост Кавурското Кале (или просто  Калето). Тя е просъществувала в периода VІ-ХІІІ век, превзета е от турците след дълга обсада. Поради недостиг на средства крепостта не е реставрирана. Обявена е за паметник на културата с местно значение, заедно със средновековното селище...

Защитената местност Караджа дере е с площ около 1000 хектара, разположена е в близост до гр. Доспат и с. Късак. Обявена е през 2008 г. с цел опазване на местообитанията на редки и защитени растителни и животински видове по поречието на река Сърнена и прилежащите ѝ територии.  Сред защитените видове са балканска паламида (Doronicum austriacum Jack), зеленоцветен напръстник (Digitalis viridiflora Lind), родопска горска майка (Lathrea rhodopea Dingler), планинска дилянка (Valeriana Montana L.), сойка (Garrulus glandarius), черен кълвач (Dryocopus martius), червеногърба сврачка (Lanius collurio), черен синигер (Parus ater), голям пъстър кълвач (Dendrocopus major), обикновена кръсточовка (Loxia curvirostra), видра (Lutra lutra), европейска блатна костенурка (Emys orbicularis), жаба дървесница (Hylla arborea), глухар (Tetrao urogallus) и др. Чрез програмата за малки проекти на Глобалния екологичен фонд в ЗМ Караджа дере е финансиран проект за опазване на световно значим вид – Видра (Lutra lutra), по който са реализирани мерки за разселване на вида.   Изградени са над 3 км. речни течения с възстановени местообитания чрез завиряване и зарибяване, и за първи път е реализирана практиката за улов на видрите от конфликтните територии (около язовир Доспат) и разселването им в изградените местообитания по реката. По проекта е изграден природозащитен информационен център в ЗМ Караджа дере, закупен е и плаващ природозащитен информационен център за язовир Доспат. Обособен е също така и дендрологичен маршрут за любителите на екотуризъм. Повече снимки от Западни Родопи ще...