Община Брацигово заема територия от 221 кв. км. и попада в Западнородопската област на Осоговско-Родопската зона. Разположението и мекият климат на селищната система, съчетани с лечебни води, чист въздух, туристически атракции и развита настанителна база, способстват развитието на туризма. В обхвата на общината са включени 7 населени места, едно курортно и едно вилно селище: град Брацигово, селата Розово, Равногор, Козарско, Исперихово, Бяга и Жребичко, курортът „Васил Петлешков” /Атолука/ и вилно селище „Розовски вриз“. Населението наброява 9648 жители. Община Брацигово е закътана в пазвите на Родопа планина и е великолепно място както за живеене, така и за посещение през всички сезони на годината. Местата за нощувка са разположени в гр. Брацигово, с. Равногор и в.с. „Васил Петлешков” /Атолука/ и сред тях преобладават къщите за гости и семейните хотели. Неоценимо богатство за община Брацигово е добре съхранената екологична среда, включваща шест защитени територии – местностите Атолука, Тъмра, Винище, Корията, Грамадите и Бесапарски ридове. Биологичното разнообразие е отлична предпоставка за развитието на туризма. Горските площи на община Брацигово възлизат на 128 820 дка или 55 % от общата територия на общината. Град Брацигово Общински център е гр. Брацигово. Селището е основано през ХVІ век и съхранява свободолюбивия дух на българина. Като значима административна единица в Родопите се формира през ХVІІІ-ХІХ век с основно препитание на населението дюлгерство и розопроизводство. За първи път името на селото се споменава през далечната 1520 година в описите на „Румели Иджеман тефтери”, а през 1876 година, по време на Априлското въстание, вече е Брациговски въстанически пункт. Величавата епопея взема 143 свидни жертви начело с Васил Петлешков, но 1333-мата въстаници устояват 16 дни на турските орди и Брацигово става единствената непревземаема крепост в Четвърти революционен окръг. Богатото и бурно историческо минало на града и региона, добре запазените исторически паметници /тракийски могили, старинни крепости, римски пътища и мостове/, предмети от бита и революционната дейност, старинни къщи с автентична възрожденска архитектура и атмосфера са перфектна предпоставка за развитието на културния туризъм. Село Равногор Село Равногор е разположено в Баташкият дял на Северозападните Родопи, на 1362 м. надморска височина. Географските му координати са съответно: 41,57 градуса северна ширина и 24,22 градуса източна дължина. Селото е известно с красивата си природа – едни от най-великолепните гледки към планината на Орфей се разкриват от стръмните Бекови скали над селото, а също така и от т. нар. Червена скала, известна с легендата за двете девойки, скочили от нея, за да запазят вярата си в дните на османското робство. Около село Равногор се срещат много редки растения и животни, така например находището на цветето Стояново лютиче край селото е единственото установено до сега у нас. Освен с природните дадености, селото е известно и с множеството тракийски могили (20 на брой),...
Прочети още
На територията на община Борино в Западни Родопи се намират известната Ягодинска пещера (попадаща в природната забележителност Буйновско ждрело), резерватът Кастракли, рампата Орлово око и ПЗ Дяволски мост. Петте села в общината: Борино, Буйново, Кожари, Чала и Ягодина развиват успешно селски, планински/спортен/приключенски и еко туризъм. Общо в 5-те населени места живеят 3641 човека. Офертите на местните предприемачи включват езда, планинско колоездене, преходи с бъги/АТV, офроуд, както и моторни шейни през зимата. Изградени са ски-влек и писта за ски и сноуборд за начинаещи, както и трасе за офроуд. Общината разполага с една туристическа хижа, множество къщи за гости и малки хотели. Село Борино Село Борино е пример за етническа толерантност – в него живеят като съседи българи, турци, българи-мохамедани и роми, за които има поговорка, че са по-близки от роднини. Селото е разположено на 1140 м. надморска височина в красива котловина. През него е преминавал прекият път от Филипополис /днес – гр. Пловдив/ през Никополис ад Нестум /град, основан от римския император Траян през 106 г., на около 7 км от днешния гр. Гоце Делчев/ до Драма и Филипи. В землището на селото са открити енеолитни огнища. Кремъчни оръдия на труда са открити близо до хижа “Орфей”. Смята се, че в околностите на с. Борино е живяло тракийското племе беси. Около връх Турлата са намерени останки от тракийски могили и светилища. До 1934 г. Борино е носило името Карабулак. Сред населението на селото е популярна легендата за Кара була – в превод от турски език означава черна була /жената в черно или черната вдовица/. Тя дошла в землището на Борино заедно с четиримата си синове от близкото с. Гьоврен. Тук братята създали свои семейства и се разселили, създавайки четири махали в селото. Село Буйново Селото се намира в красив планински район в южната част на Западни Родопи, само на 2 км от границата с Република Гърция. Археологическите находки ясно сочат, че селото и неговото землище са обитавани от траките от края на бронзовата епоха (1000 години пр. н. е.). Основният поминък на населението до началото на ХХ век е овцевъдството и съпровождащите го занаяти – мандражийство, абажийство, тъкачество, също така и пчеларството, дървопреработване, лов и други. Селото се е славило дълги години с така наречените кехаи – собственици на хиляди глави овце. Най-големият празник на селото през този период е Предой – денят, в който селото посрещало стадата си, които се завръщат от Беломорието. Това ставало с песни и гайдари в местността Гержиковото. Празникът се отбелязва и до днес. Село Кожари Село Кожари е малко високопланинско селце, разположено на 1316 м. надморска височина, само на 2 км от границата с Република Гърция. Планинските пътища, които го свързват с околните села Ягодина и Триград, дават възможност за...
Прочети още
В обхвата на община Доспат попадат гр. Доспат и 7 села /с. Барутин, с. Змеица, с. Любча, с. Бръщен, с. Късак, с. Црънча и с. Чавдар/ с население общо 9116 жители. Успешно се развиват селски, еко и риболовен туризъм. Настанителната база се намира основно в града, но интересни обекти за посещение има на територията на цялата община. Общината разполага с множество заведения за хранене и развлечения – кафенета, сладкарници, класически ресторанти, ресторанти за национална кухня, механи и др. В община Доспат има и рибен ресторант, в който можете да опитате вкусната доспатска пъстърва. Територията на община Доспат е обградена от запад и северозапад от Дъбрашкия рид и Велийшкия дял на Родопите. Красивите величествени гори и изключително чистият планински въздух опияняват и зареждат с енергия и жажда за живот. Горите заемат 70% от територията на общината и са разположени върху 178 хектара. Един от най-важните туристически ресурси на общината е язовир Доспат. Интересни за туристите са още защитената местност Караджа дере, най-високият връх в региона – Виденица (Гьозтепе), скалното образувание Скалето и др. Ландшафтът, биоразнообразието, чистият въздух и мекият климат са отлични предпоставки за успешното развитие на селски, еко и риболовен туризъм в региона. Доспат е съзерцанието на рибаря, безгрижието на детето, ароматът на борова гора и духът на Родопа планина. Град Доспат Смята се, че град Доспат е основан от владетеля Деспот Слав. Още в древността през града е минавал древен път за Пловдив и Смолян. И днес живописни пътища свързват Доспат с Девин, Смолян, Чепеларе и курорта Пампорово на изток, град Гоце Делчев на запад и Батак на север. Името на града, според една от версиите, е взаимствано от името на гръцкото село Доскат. По турско време селището се е наричало Янъкли, което и означава “Горяното”, тъй като се е местило 3 пъти на три различни места. В кратък период се е казвало Хамидие, в летоброенето на султан Хамид. По времето на Втората българска държава, в началото на XII в., горите в този регион са назовавани Славееви, на името на владетеля си – Деспот Алексий Слав, син на сестрата на цар Калоян. Версията, че от титлата му „деспот“ (от гръцки), се е родило и името на града – Доспат, е най-популярна в региона. Село Барутин Селото е разположено около река Доспатска и нейните притоци: Караджа-дере и Чавдарска. Надморската му височина е 1050 метра. Барутин е заобиколен с древни борови и смърчови гори с богат дивеч, богата флора и фауна. Край селото е открита една от най-старите трикорабни базилики в Родопите, наред с тези в с. Гела и кв. Езерово в Смолян. Датирана е към IV-V в. Археологическият комплекс обхваща тракийско оброчище, некропол и християнска базилика, и е археологически паметник с...
Прочети още
Община Девин е най-голямата община в регион Западни Родопи, в състава ѝ влизат 16 населени места с общо 13 013 жители. Община Девин е истинска съкровищница на водни ресурси. Пълна е с карстови извори, реки и язовири, но голямото ѝ богатство са минералните извори с температура между 16 ºС и 76 ºС. Тук се намират лековитите „Беденски бани” до с. Беден. Водата е гореща, с температура 74-76 ºС, със значителен дебит, нискоминерализирана, хидрокарбонатно-сулфатно-натриева, силициева , умерено флуорна, с pH 6,9 и е подходяща за външно балнеолечение. В самия град Девин има голям извор с мека минерална вода с отлични трапезни свойства, позната добре и зад граница, а в село Михалково е уникалното находище с естествено газирана лековита вода, подходяща за лечение на хора със сърдечно-съдови заболявания. Град Девин Общинският център град Девин се намира в Девинската планина на 710 метра надморско равнище, в малка котловина на около 2 км западно от сливането на Девинска река и река Въча. Обграден е на юг от Девинска планина, на северозапад от връх Гребенец, а на изток от склоновете на рида Чернатица. Отстои на 203 км. от гр. София. Девин е прочут балнео-климатичен курорт и заедно с гр. Сандански е градът с най-много слънчеви дни в годината в България. Зимата е топла и мека, а лятото прохладно. Това до голяма степен се определя и от изобилието на вода и множеството топли минерални извори, които образуват под недрата на Девин огромно подземно езеро. Повече от 15 са минералните извори, голяма част от тях все още не са проучени. С бутилираната минерална и трапезна вода Девин е известен на милиони хора в България и чужбинна. Естествено газираната вода на Михалково също се бутилира и е известна на пазара с лечебните си качества. Настанителната база на гр. Девин включва както висококатегорийни СПА хотели, така и къщи за гости и хотели в по-нисък ценови клас. Вилно селище, бунгала, хижи и самостоятелни стаи за гости допълват палитрата на настанителната база. Всички те, независимо от категорията си се отличават със своя стил и удобство. Заведенията за хранене и развлечения в общината отговарят на категорийния клас на настанителната база и имат потенциал да обслужват значителен брой туристи. Село Триград Освен в град Девин, развита настанителна база има в с. Триград. Селото е разположено в Западните Родопи, недалеч от Българо-Гръцката граница. Отстои на 26 км южно от гр. Девин. Намира се на 1240 м. надморска височина. Къщите са накацали по скалисти възвишения, заобиколени от внушителни скални масиви. През селото минава р. Триградска, която заедно с р. Буйновска дава началото на р. Въча. Населението на селото е около 850 души. В околностите на с. Триград има многобройни археологически находки – пещерни жилища и...
Прочети още
