На 2 км северно от село Беден се намират останките от средновековна крепост, построена преди IX век като част от Родопската крепостна система за защита, наред с Асеновата крепост, Турлата и Градището. Крепостта се е издигала на висок връх („Сухият връх“, 1432 м) откъдето има великолепна гледка към връх Перелик, долините на Въча и Широколъшка река, към Девинска и Баташка планина и ридовете Мурсалица и Чернатица. Укреплението е изпълнявало функции по охрана на околните селища и следене на пътищата, минаващи през Западните Родопи. Крепостта Беаднос е имала форма на неправилен четириъгълник с размери на стените 50×20 метра, което навежда на мисълта, че е била основно феодален замък, а не отбранително съоръжение. Била е обградена с два реда крепостни стени, вътрешната е била каменна, а външната от боров гредоред. Във византийски документи от XIV век, Йоан Кантакузин споменава крепостта Беаднос сред деветте родопски крепости, които императрица Анна Савойска предава на българския цар Иван Александър, в знак на благодарност за обещаната от него подкрепа за императрицата в разгорялата се гражданска война между нея и Йоан Кантакузин (който е бил доверен съветник на покойния ѝ съпруг). Крепостта Беаднос е важна част от историята на Западни Родопи, но поради липса на средства за нейното реставриране и експониране, към настоящия момент, обектът е консервиран, но ако решите да се разходите до Сухия връх, на който се издигала крепостта, може да срещнете сърни и елени. Чистят въздух и красивите гледки си заслужават изкачването. Повече снимки от Западни Родопи ще...
Прочети още
Панорамната площадка „Орлово око“ е любима туристическа атракция в регион Западни Родопи. Съоръжението е изградено, за да могат туристите да се насладят на великолепните гледки към Буйновското ждрело, ридовете на Родопите и дори Рила и Пирин. Панорамната площадка „Орлово око“ е изградена на връх Свети Илия, на височина 1563 м. и е единствената по рода си в България. Конструкцията е мощна и здрава, проектирана, да издържа до 3 тона товар. Тя дава възможност да се почувствате като птица – и да погледнете планината от високо. До площадката се стига по планинска пътека или с високопроходим автомобил. Пред входа на Ягодинската пещера може да се качите на такъв автомобил – таксата е 10 лв на човек при 6 пътника. Панорамната площадка „Орлово око“ е изградена през 2009 г. от туристическо дружество „Родопея“ – с. Ягодина със средства, събрани от входните такси на Ягодинската пещера. Повече снимки от Западни Родопи ще...
Прочети още
Най-високият подземен водопад на Балканите – 42 м Дяволското гърло е пропастна пещера, която привлича туристите с тайнствената си красота, ревящата стихия на подземния водопад (най-високия на Балканите), образуван от падащите в 42 м. пропаст води на река Триградска, както и с множеството легенди, които разпалват въображението. Пещерата е част от уникалния карст на Триградското ждрело, намира се на 1,8 км северно от село Триград и на 17 км южно от град Девин. Наречена е Дяволското гърло, защото както разказват местните хора – нищо, попаднало в подземния лабиринт на пещерата, не излиза от там. Според легендите, именно през Дяволското гърло Орфей проникнал в подземното царство на Хадес, за да спаси своята любима Евридика. Любовта му затрогнала Хадес и той им разрешил да излязат от подземното царство, при условие, че Орфей не се обръща назад. Но минавайки през бучащата зала, той вече не чувал стъпките на Евридика, уплашил се и се обърнал. Тялото на Евридика се вкаменило, а душата ѝ се върнала в подземното царство. В пещерата се влиза само с екскурзовод, тя е част от 100-те национални туристически обекта. Туристическият маршрут започва от специална галерия, водеща към огромната зала с водопада, която е наречена Бучаща зала, поради оглушителния рев на падащата вода. Удивителното е, че туристите могат да слязат покрай водопада по специално изградени стъпала, обезопасени с предпазни парапети, и да наблюдават буйния кипеж на водата. Друг интересен факт е, че след около 400 м от входа на Дяволското гърло, водите на река Триградска изведнъж изчезват – попадат в сифон с дължина около 150 м, а след него по нова галерия подземната река напуска пещерата, преминава през друга пещера и се появява на повърхността. Една от любимите атракции за туристите е снимката с дявола в пещерата. Работно време: Без почивен ден. От м. май до м. септември: 9.00 – 18.00 часа; От м. октомври до м. април: 10.00 – 17.00 часа; За контакти: 0890 22 25 15. Повече снимки от Западни Родопи ще...
Прочети още
Най-голямата куполна тракийска гробница в България е открита случайно при разораването на картофен блок през ноември 1986 г. в местността ”Чемериката” край с. Равногор. След това откритие, през август 1987 г. в района на селото започват археологически разкопки под ръководството на ст.н.с. Георги Китов (1943-2008 г.). Разкрити са 20 гробници, строени в периода ІV-ІІ в. пр.н.е. В една от могилите е намерено Равногорското съкровище, представляващо девет предмета, част от украса за конска амуниция – юзда, начелник и седем кръгли апликации. На шестте от тях, групирани по двойки (използвани за набузници от двете страни на конската глава) са изобразени бюстове на богините Атина, Артемида и Нике. Богинята Атина е изобразена с шлем, щит и копие. На седмата апликация (поставяна на гърдите на коня) е изобразено крилато тракийско божество с венец на главата. Предметите са с висока художествена стойност, изработени от сребро и покрити с позлата. Равногорското тракийско съкровище се съхранява в Регионален исторически музей – гр. Пазарджик, когато не е на обиколка по света (представяно е в Белгия, Германия, Франция, Швейцария, САЩ и Япония). Равногорското съкровище ще бъде част от българските тракийски съкровища, които ще бъдат представени в Лувъра през април 2015 г. Повече снимки от Западни Родопи ще...
Прочети още
Местността Кастракли в Западни Родопи е обявена за природен резерват още през 1968 г., за да се опазят реликтни съобщества от черен бор на възраст повече от 200 години и красивият пейзаж. Резерватът се намира в землището на село Борино, на 20 км от гр. Девин и обхваща стръмното дефиле на река Кастраклийска, над чиито брегове се извисяват вековните борове. В резервата се срещат още и букови и габърови дървета. Релефът е стръмен, пресечен, с почти 400 м. денивелация между най-ниската и най-високата точка, съответно 900 и 1290 м. Природен резерват Кастракли впечатлява с разнообразието на растителни видове – повече от 330 висши растения, сред които множество редки и ендемични видове (вкл. диви орхидеи), както и много лечебни растения. В резервата са АБСОЛЮТНО ЗАБРАНЕНИ: паша на добитък, сечи, бране на цветя, събиране на билки, палене на огън, лов, риболов и вдигане на шум – пеене, крещене, силна музика! В местността е изграден малък язовир с водна площ 35 дка, дълбочина 18 м, който се пълни от подводен извор и представлява своеобразна туристическа атракция. В резервата са установени повече от 450 вида пеперуди, изгражда се природен център, в който ще бъде обособен специален кът – Музей на пеперудата. Площта на резервата е около 130 хектара, предпочитана за разходка от туристите е и красивата поляна Кастракли, от нея по планински пътеки може да се продължи до хижа „Орфей“ и до Кемеровия мост. Повече снимки от Западни Родопи ще...
Прочети още
Красивият водопад Самодивско пръскало се намира в Западни Родопи, местност Струилица, която е любимо място за отдих на жителите и гостите на гр. Девин с изградените в нея открити плувни басейни /терапевтичен басейн, парна баня, сауна и джакузи/. Водопадът е сред най-високите в Родопите, водата пада от около 40-50 метра по отвесни скали и се влива в река Девинска. До водопада Самодивско пръскало се достига по специална обозначена екопътека, създадена от туристическо дружество „Орфей“ – 1970 г. гр. Девин, с приходи от пещерата „Дяволското гърло“. Пътеката се отклонява вдясно от основната екопътека „Струлица-Калето–Лъката“, изградена, за да улесни достъпа до защитената местност „Поречието на река Девинска“, в която е изградена и зона за риболовен туризъм с дължина 3 км. Пътеката „Струлица-Калето–Лъката“ е изключително атрактивна и включва метални мостове, стълби и места за отдих. В местността „Калето” се намират развалините на стара българска крепост от VІ-ХІІІ век, а в местността „Лъката” е установено средновековно селище. И двата обекта са със статут на паметници с местно значение и са под специална закрила. Повече снимки от Западни Родопи ще...
Прочети още
