На територията на община Борино в Западни Родопи се намират известната Ягодинска пещера (попадаща в природната забележителност Буйновско ждрело), резерватът Кастракли, рампата Орлово око и ПЗ Дяволски мост. Петте села в общината: Борино, Буйново, Кожари, Чала и Ягодина развиват успешно селски, планински/спортен/приключенски и еко туризъм. Общо в 5-те населени места живеят 3641 човека. Офертите на местните предприемачи включват езда, планинско колоездене, преходи с бъги/АТV, офроуд, както и моторни шейни през зимата. Изградени са ски-влек и писта за ски и сноуборд за начинаещи, както и трасе за офроуд. Общината разполага с една туристическа хижа, множество къщи за гости и малки хотели.
Село Борино
Село Борино е пример за етническа толерантност – в него живеят като съседи българи, турци, българи-мохамедани и роми, за които има поговорка, че са по-близки от роднини. Селото е разположено на 1140 м. надморска височина в красива котловина. През него е преминавал прекият път от Филипополис /днес – гр. Пловдив/ през Никополис ад Нестум /град, основан от римския император Траян през 106 г., на около 7 км от днешния гр. Гоце Делчев/ до Драма и Филипи.
В землището на селото са открити енеолитни огнища. Кремъчни оръдия на труда са открити близо до хижа “Орфей”. Смята се, че в околностите на с. Борино е живяло тракийското племе беси. Около връх Турлата са намерени останки от тракийски могили и светилища.
До 1934 г. Борино е носило името Карабулак. Сред населението на селото е популярна легендата за Кара була – в превод от турски език означава черна була /жената в черно или черната вдовица/. Тя дошла в землището на Борино заедно с четиримата си синове от близкото с. Гьоврен. Тук братята създали свои семейства и се разселили, създавайки четири махали в селото.
Село Буйново
Селото се намира в красив планински район в южната част на Западни Родопи, само на 2 км от границата с Република Гърция. Археологическите находки ясно сочат, че селото и неговото землище са обитавани от траките от края на бронзовата епоха (1000 години пр. н. е.). Основният поминък на населението до началото на ХХ век е овцевъдството и съпровождащите го занаяти – мандражийство, абажийство, тъкачество, също така и пчеларството, дървопреработване, лов и други. Селото се е славило дълги години с така наречените кехаи – собственици на хиляди глави овце. Най-големият празник на селото през този период е Предой – денят, в който селото посрещало стадата си, които се завръщат от Беломорието. Това ставало с песни и гайдари в местността Гержиковото. Празникът се отбелязва и до днес.
Село Кожари
Село Кожари е малко високопланинско селце, разположено на 1316 м. надморска височина, само на 2 км от границата с Република Гърция. 
Планинските пътища, които го свързват с околните села Ягодина и Триград, дават възможност за пешеходни преходи за туристите и непосредствен досег с красотата на природата. Населението на селото изповядва християнство и ислям, през 2003 г. е осветен храмът „Св. Георги Победоносец“. 
Една от атракциите на село Кожари е „Рибарникът на Гълъб“, в който може да ловите или просто да закупите балканска и американска пъстърва. Към читалището на селото има певческа група, която опазва местния фолклор. Носиите на групата са автентични, тъкани и боядисвани в селото.
Село Чала
Село Чала се намира на 8 км. от с. Борино, живописно кацнало на висок заоблен връх. Неговото име Чала идва от турската дума “чал”- висок планински връх с ливади за паша. В него живеят 211 души, които и днес си изкарват хляба със земеделие и скотовъдство. Предците им са се заселили на това място именно заради тучните ливади, по които са пасли стадата си. От околностите на селото се разкриват впечатляващи панорамни гледки към върховете Виденица /Гьозтепе/ и Свети Илия /Балабански камък/.
Село Ягодина
Селото е разположено в Западните Родопи, в близост до българо-гръцката граница. Пътят към Ягодина минава през невероятно красивото Буйновско ждрело и се вие покрай началото на р. Кричим/Въча. 
Районът е любимо място за пещерняци и туристи заради многобройните забележителности, туристически пътеки и множество пещери, повечето от които неблагоустроени. Населението на с. Ягодина е българо-мохамеданско. Хората са дружелюбни и се славят с традиционното родопско гостоприемство. В местните хотели и къщи за гости ще намерите чудесни условия за кратък или по-продължителен престой. От селото започват три екопътеки с различна трудност и продължителност.
